ПОРТАЛ ИНТЕРЕСНЫХ ТЕМ ДЛЯ ДРУЖЕСКИХ БЕСЕД

18+

 


          
 

 

  

 
 
ВИДЕОРЕЦЕПТЫ 
 Добрый Вече
р

Анти-фасмер по-челябински
- восторг в Болгарии
 
«Добрый вечер!» дважды рассказывал об этимологической теории, разработанной челябинскими исследователями, и вот к нам пришло письмо…

ЕТИМОЛОГИЯ И КОД НА РЕЧТА
(Цикъл от книги за езиковия геном.Предсричкова и предконсонантна история на звуковете: Звукове – артикулация – комбинаторика)
Проф. д.п.н. Александра Куманова, Николай Василев
 

„<...> най-първи са били звуковете,

които са се появили осмислено <...>”

Ние говорим не с езика, а с устните”


1. Писанов, Леонид Петрович и др. Великая тайна первородного слова : Новая этимология русской речи : [Кн. 1] / Л. П. Писанов, Владислав Леонидович Писанов. – Челябинск : Пресс-Мастер, 2004. – 167 с.
2. Писанов, Леонид Петрович и др. Тайный код русской речи : [Кн. 2] : Т. 1. Трактат о первобытном языке славян : Раскрыт великий секрет первородного слова. Найден лексический слой начала цивилизации / Л. П. Писанов, Владислав Леонидович Писанов. – Челябинск : ООО Труд-Регион, 2008. – 288 с.
3.Писанов, Леонид Петрович и др. Тайный код русской речи : [Кн. 2] : Т. 2. Этимологический словарь : Анти-Фасмер / Л. П. Писанов, Владислав Леонидович Писанов. – Челябинск : ООО Труд-Регион, 2009. – 445 с.
Загл. титулна с.: Тайный код русской, славянской речи.

 
І. Изследване на устното народно творчество – дневникови записки по праисторическата вечност
Представяните на вниманието на българската научна общественост – езиковеди, културолози, библиотечни и информационни специалисти, а и на по-широката публика – три книги, които не се притежават от отечествените ни библиотеки, са цикъл от изследвания, появили се под перото на Леонид Писанов и Владислав Писанов (баща и син). И двама руски филолози и журналисти са изследователи на народното творчество (предания, поверия, легенди) на уралския край – УРАЛ.
Този цикъл от проучвания очевидно ще получи оценката на различни специалисти от различни сфери на познанието. Но е ясно, че пред нас е комплексно, интердисциплинарно изследване, създадено в лоното на пресичащите се полета на науката – изкуството – литературата, – което не е строго профилирано в традиционните представи за специализирано знание (отраслово – езиковедско, историческо, историографско, културологично...), а е плод на системното средоточие „звукове – артикулация – комбинаторика”.
С много красота, дързост и прозрение – отдаденост на естествените връзки на звученето и смисъла на речта – е пронизано представянето на оригинална концепция, звучаща на едни места като дневникови записки на изследователи на устното народно творчество, а на други – като журналистически репортаж, направен от мястото на събитието (което в случая е праисторическата вечност)...
Тези книги напомнят мисленето на философите-космисти (А. С. Хомяков, Н. К. Рьорих /рус.: Рерих/, И. А. Илин) и магията на уралските приказки, получили литературна обработка (Павел Петрович Бажов)...
С цикъла издания на Леонид Писанов и Владислав Писанов пред нас е логическата история на праисторическата звуковата вечност:звукове – артикулация – комбинаторика...

 
ІІ. Език – Праславянски произход
Дарът на езика (на словото) има праславянски произход (1, с. 3).
Разшифрирането на думите СЛОВО1, МЬІСЛЬ и др. е направено в общото декодиране на съкровищницата на първородния език.
Методът на изследването е описан така: „Неоспоримо е това, че гласните и съгласните звукове не биха могли да възникнат <...> едновременно и затованай-първи са били звуковете, които са се появили осмислено(Подчертаното – наше. – А. К., Н. В.)ис помощта на езика. Именно те обозначавали първите понятия. Всеки звук е имал свое понятие, свой смисъл. Всичко е започнало с осмислянето на звуковете. А тези звуци не идвали отвън, не са били подражание на другите звуци на природата, те са се раждали в човешкото произношение и са се осмисляли в общуването помежду си. И това не е бил „социален” сговор или договор, това не са били „трудови подвиквания”... Това са били дълги-дълги крачки на човечеството – от животинското царство през осмисляне на обкръжаващия свят. Не механичните подбуди на инстинкта са били водещи, а проблясъците на интелекта. Не само разумът отделя човека от цялото разнообразие на фауната. Има животни пълзящи, летящи, плаващи, скачащи, лазещи, ходещи на четири крайника... Но човекът единствен се движи изправен на два крака и има две ръце. Много учени считат тази особеност за първопричина за появата на езика. Свободните ръце... Първо езикът на жестовете, после... Това, което е станало после, ще се опитаме да изясним, но не хипотетично, а с факти...” (1, с. 6-7).

 
ІІІ. Славянският език преди появата на писмеността – Родов език на индоевропейската група езици
Подходът на авторите е обърнат към факти, свързани с древния руски език.
Според тях тези факти дават основание да се счита, че славянският език е родовият език на цялата източноевропейска част на земното кълбо. А ако се вярва на сравнителното езикознание – славянският език е протоезикът на всички езици от цялата индоевропейска езикова група.
Този език е езикът, съществувал много преди появата на писмеността.
Това на практика е и днешният език, който е съхранил не само фонетичната, но и семантичната си първооснова.
В противовес на класическото историческо сравнителното езикознание, но и без да му се противопоставят, Леонид и Владислав Писанови отправят поглед назад във времето – преди епохата на летописите и диалектното разноезичие (1, с. 8), – за да открият сензорно уловимия звуков код (1, с. 9), в който установяват следната особеност: „когато в древноруските думи звънките оттенъци са заменяли приглушените, са се получавали други думи, но те са били също толкова разбираеми, също толкова руски, но вече в новото си лексикално значение са изразявали не предмет, а резултат от действие, което дава ИМЕ на предмета” (1, с. 9-10).
Звукове – артикулация – комбинаторика!

 
ІV. Емпиричен феномен на изследването – информационна палитра от 12 звука
От думата ГУБЬІ е произлязла думата КУПЬІ (обяснението: „Губы заКУПоривают рот.”; от ЗУБЬІ – СТУПЬІ (стучать, размалывать пищу).
Коренът ЛАТ е започнал да твори думи със значението на ЛАД, ЛАДНЬІЙ, когато към него се присъединява звукът К – КЛАТ, К-ЛАТ-А: Т преминава в С и се поражда думата КРАСА, от КЛАТ идва понятието КЛАСТЬ, т.е. сКЛАдывать; БРОД – ПЛОТ; ГАТЬ – КАТ (прокладывать дорогу, катать).
Някои от думите са се съхранили и до днес (СЛОВО).
В т.нар. първородни думи Леонид и Владислав Писанови установяват 12 звука (сред тях няма звучни и беззвучни; няма Р /сонорен звук, който и днес децата постигат не веднага/, М, ЬІ).
Ето тези 12 звука: А, В, Е, И, К, Л, Н, О, П, С, Т, У, сред които има пет гласни (А, Е, И, О, У) и седем съгласни (В, К, Л, Н, П, С, Т).
С времето на тези звуци им става все по-трудно да носят смисловата натовареност на разрасващите се словесни семейства.
Идват на смяна други звуци (М, Р, ЬІ, Ч), появяват се нови звучни съгласни, които създават нова семантика.
А първородните думи или остават неизменни (СЛОВО), или се скриват в сянката на пасивната лексика, или отиват в небитието.
В писмения език обаче идва обновена лексика, която почти забравя своя протокорен.
Всички първородни думи-понятия са започвали със съгласен звук.
Вътре в думите – вместо А, ЬІ, Е и други гласни – основно се е употребявало О (1, с. 9-11: разд. „Русская Атлантида”).

 
V. Генезис на звука-понятие – път към писмеността
Към началото на словотворчеството е отнесен звукът-понятие, чрез който предците ни са комуникирали.
Следват хилядолетни периоди на превръщанията, увеличаване на числото на звуците-понятия, размножаването на семантичните варианти на фонемите и морфемите.
В писмената реч езикът се явява във вече цивилизован вид, оформен посредством главните си понятия.
Вече се е състояло ОЗВЪНЯВАНЕТО и замяната на много беззвучни звуци (появяват се М, Р, ЬІ, Ч, Ш, Щ и др.).
В един от най-древните писмени източници „Книга ВЕЛЕСА” в азбуката вече има 24 букви2.

 
VІ. Научна хипотеза – панорама
Ето основните концептуални елементи, изграждащи възгледа на Леонид и Владислав Писанови:
1. Първородното слово е било негръмко, хората са говорили, помагайки си (вероятно) с жестове. Както подчертават антрополозите, древните хора са имали отличен слух. Това е съдействало на комуникацията, тъй като първите звуци-понятия са били – изразявайки се на съвременен език – беззвучни.
2. Названията на предметите са се давали не по тяхната форма, не по техния цвят, а по техните функционални особености, според тяхното взаимодействие с другите предмети.
3. Първородният език не е имал никакви части на речта, самите звуци (фонемите) са изразявали действие или състояние на предметите. Сложните звуци създавали ново, по-определено битие.
4. Първородният език е имал няколко звукосъчетания (морфеми), което в различни взаимодействия с други фонеми и морфеми, е създавало такова понятието, превръщащо се в дума.
5. Думата е отразявала особеностите на предметите и явленията. Именно тази система достига до нас чрез най-древните думи (1, с. 14-15).
Възниква шлейф от въпроси, но най-главният е: Звукове – артикулация – комбинаторика?

 
VІІ. Началото на комуникацията – семантика на артикулацията
Застъпвайки тезата, че в началото е звукът (а не изказаната в Библията гледна точка – Словото), модулиран от човека, авторите описват особеностите на артикулацията при смисловата натовареност на звуците: при произнасянето на звука У, устните се свиват; при произнасянето на К, става докосване на езика с небцето; звукът П се образува при свиване и разтваряне на устните...
Леонид и Владислав Писанови смятат, че описаните зачатъчни звуци-понятия (У; К; П ...) са станали основополагаща ос на езика, достигнал до наши дни.
И до днес семантичната стойност на звука К е приближаване до нещо или някого.
При произнасянето на Е езикът се движи, а това движение е моделът на обозначаване на всички движения (рус.: езда – Е-С-Т-А).
Леонид и Владислав Писанови твърдят, че постепенно до всеки звук се закрепя по едно понятие.
Звукът Т означавал нещо твърдо, някаква точка, защото връхчето на езика при произнасянето му се притиска към венците.
При произнасянето на звука В някак си езикът се издига към зъбите чрез устните.
Универсален станал звукът Л.
Звукът Н означавал НИЗ – очевидно поради докосването на върха на езика към долните зъби. Особено било значението на звука О, олицетворяващ целия свят, незапълненото с предмети пространство.
Звукът И, както и днес, означавал количество (например: две И повече).
Звукът А първоначално нищо не е означавал и при произнасянето му не е била нужна особена артикулация – той е означавал някакво принципно свободно завършване на предмета.

 
VІІІ. Азбука от 12 звука – информационна ретикула
Своеобразната ретикула3 на представяното изследване е поднесена по следния обобщен начин на азбука от 12 звука, съставляваща конструкцията на пра-пра-славянските думи (1, с. 17-19):
С – съдържа понятието „С някого”, „С нещо”, но този звук става и словообразуващ (например, рус.: могу – смогу);
К– означава приближаване (рус.:К кому-то”, „К чему-то”);
Т– понятие „точка”, „твърдост„;
П – понятие „плътност”, „плоскост”, „повърхност”;
У– стеснение (рус.: узость);
Е– означава движение, разпространение;
В– нагоре, вертикал; навътре (т.е. това значение, което има и днес предлога „В”; вътрешна сила;
Н– „надолу” (рус.: низ), краен долен предел; по-късно – отрицание: НЕ (рус.: НЕТ);
А – незавършеност на субекта; негова свободна завършеност;
О– този звук имал огромен смисъл; той въплъщавал: незапълненото с предмети пространство; огъня;
И– звук, обозначаващ два и повече предмета; множествено число;
Л– най-тайнственият звук, свързван най-често с предмети, имащи отношение към човека; своеобразен универсален звук, обозначаващ предмета в съвкупност с други звуци.

 

 
ІХ. Морфеми (звукосъчетания) – артикулационна етимологизация на унифицирани конструкции
Звукосъчетанията (морфемите, които още не са думи, а са унифицирани конструкции за словообразуване) са етимологизирани така:
ПОПОкритие, ПОвърхност, ПлОскост;
СТ– стоящо; прикрепено към нещо (рус.: куСТ, СТол);
ЛО– обозначава човека (рус.: чеЛОвек), а може би – и всяко живо същество: ЛЕП-ЛО – ребро; ЛО-НО (лоно): първоначално означавало гръд, това, което е по-надолу от главата, релефа на човешкото тяло отпред; по-късно – повърхността на природата, ландшафта;
КУ– насоченост на стеснение към нещо;
ЛЕ– пътуване; движение; продължение; разпространение (рус.: ЛЕс);
КО– стремеж към нещо;
ТУ– свиване.
Изложената ретикула позволява да се направи етимологически прочит на руския език:
КРОВЬ – К-ЛО-В(рус.) (нещо, отнасящо се К ЛО, и намиращо се В – вътре (1, с. 22);
НОС – НО-С (ЛО-НО-С) (НО-С-ЛО) (възможно тук е изгубена някаква фонема, а възможно и Н – надолу гледащ, в О, С (1, с. 23).
Леонид и Владислав Писанови показват, че „Ние говорим не с езика, а с устните” (1, с. 28-33): РОД – ЛОТ (РОД-РОДЬІ-РОЖДЕНИЕ).

 
Х. Думи и словосъчетания – семантика на артикулацията
Леонид и Владислав Писанови представят семантични взаимозависимости, чиято лапидарна еднозначност притежава искрящ афористичен заряд:
  • „Любить – значит лепить”4 (1, с. 34-37);
  • „Пеленать – значит беречь” (1, с. 38);
  • „Берёза – белая подруга” (1, с. 39-41);
  • „Губить от слова губы? (1, с. 46-47);
  • „НЕТ значит нет” (1, с. 48-49);
  • „Латное – очень ладное” (1, с. 57-59);
  • „Кон-гон-конь” (1, с. 71-72);
  • „О работе и рабстве” (1, с. 73-75);
  • „Круг – свойство рук” (1, с. 91-92);
  • „Друг – крепость рук” (1, с. 92-93);
  • „Глаз – алмаз” (1, с. 96-99)...
 

 
ХІ. Етимологични корени на семантиката – соларна евристика
Установяването на произхода на думите, осъществено от Леонид и Владислав Писанови, има евристично значение за хуманитарното универсално познание.
Думата КРЕСТ (К-ЛЕСТ – К-ЛЕС-ЛО) отвежда към етимология преди християнството (1, с. 82-83), което повдига проблема за семантичните пластове на предписмената – звукова комуникация като соларно конотирана (ЛИСТВА – ЛЕСвверху – В – вверх)...
Това неизказано от авторите предположение, идващо от контекстовите послания на техния цикъл от издания, получава своеобразно потвърждение и чрез направената от тях етимология на други думи: БАЛКАНЬІ – КОЛ-КОНИ (1, с. 72); СВОБОДА – С-ВО-ПАТА (своеволно падане в смисъл на политане в скок – т.е. човек става за миг от нищо независим) (1, с. 66); ЗАПАД – СО-ПАТ (пада, запада слънцето) (1, с. 124); ОСЕНЬ – КО-СЕНЬ (СЕН, КО-ТЕНЬ) (1, с. 126)...
 
ХІІ. Звуков информационен код на руската реч – Трактат и тълковен речник за етимологията на първобитния език на славяните
Във вид на съставен от Леонид и Владислав Писанови систематизиран трактат (2) и тълковен речник (3) чрез описания звуков информационен код (1) са представени думите в руския език.
Авторите повдигат въпроса за генезиса на словото – генотип на ЛО (човека) (2, с. 22-41).
Генетиката (Израз: Л. П., В. П. – А. К., Н. В.) на словото (2, с. 42-69) е вкоренена в началото на началата (Израз: Л. П., В. П. – А. К., Н. В.) (2, с. 70-88) като проява на мирозданието и мирогледа (Изрази: Л. П., В. П. – А. К., Н. В.) на ЛО (човека) (2, с. 89-109).
ЛО (човекът) и неговото обкръжение (2, с. 110-149) са коренището на ЛОТ-езика (2, с. 210-236).
Homo sapiens`ът е ЛО-С-УН (човек с ум) (2, с. 237-244).
Представената концепция за езика като код на пришълци от миналото (Изрази: Л. П., В. П. – А. К., Н. В.) (3, с. 9-13) е доведена до раждането на обемен етимологичен речник на руския, славянския език (3, с. 24-405).

 
ХІІІ. Звукова комуникация – погранична между предсричковата ипредконсонантната писмени системи
Цикълът издания от въвеждащата книга(1) – систематизирания трактат(2) и етимологичния речник(3)на Леонид и Владислав Писанови – е посветен на предсричковатазвуковакомуникация– съчетание от гласна и една или повече съгласни или само отделна гласна, което се изговаря с един тласък на издишната струя и с едно отваряне на устата: сричка (англ.: syllable).
Тази звукова комуникация, предхождащасричковото писмо, което само епредшествано от пиктографскообразно (англ.: pictography) писмо (: староегипетско, старокитайско, старояпонско) (от ок. V хил. пр.н.е.)иидеографскоусловно-знаково (англ.:ideography) писмо (постепенно образите се опростяват и развиват в условни знаци – йероглифи /англ.: hierogrlyphs/; знаците идеограмите /англ.: ideograms/ дават само идея) (: египетско, китайско, японско) (от IV хил. пр.н.е.).
Известно е, че първоначално пиктографското писмо, след това идеограмите се изместват от клинообразни идеограми /комбинации на клиновидни чертички/, обозначаващи едносрични думи, по-късно – отделни срички) (: клинообразно /клинопис: англ.: cuneiform character /:шумерско, авестийско /староперсийско/, вавилонско, гръцко) (от IVхил. пр.н.е.).
Описваната от Леонид и Владислав Писанови звукова комуникация очевидно е погранична между предсричковата и предконсонантната писмени системи.
Консонантната(англ.: соnsonant) азбучна /англ.: аlphabetical/ писмена система за съгласните букви /англ.: соnsonants/)(: финикийска, арамейска, пахлави /средноперсийска/, арабска, фарси /новоперсииска/, арменска, гръцка, староеврейска, сирийска, южноарабска) предхожда азбучнотописмо – гръцкото писмо (: етруско, латинско /латиница/, готско, глаголица, кирилица).
Във фокуса на вниманието ни с книгите на Леонид и Владислав Писанови е една внушителна хипотеза, хвърляща светлина може би към онези древни 35 000 години (от общо 40-хилядната история на човечеството), за които не знаем достатъчно (защото само едва от 5 хиляди години човекът пише), а може би – към предшестващите ги хилядолетия...
За предсричковата и предконсонантната история на звуковете е това обилно, вдъхновено и поетично творчество, което е и знак за проява на постмодерната парадигма на познанието – синтез на литературата – езикознанието – историографията – философията – изкуството – науката (срв.: Наука и радуга) (1, с. 100-102)...
В дъгата на постмодерната парадигма на познанието е полето на представяния цикъл издания, обърнат едновременно – по свой начин – и към езиковедите, и към историците, и към антрополозите, и към културолозите, и към най-широкия кръг от четящата публика навсякъде по света, където човекът декодира когнитологичното ниво на информацията (в случая – звуковата), достигаща до него като планетарен информационен поток на реалността и съзнанието5.
... На възникващия въпрос, поставен от цикъла книги на Леонид и Владислав Писанови (1-3), –
Звукове – артикулация – комбинаторика...
– ще отговори концептуално-технологичното развитие на модерното познание, чиито свидетели ставаме чрез представяното творчество...

 
Бележки и цитирана литература
1За избягване на излишно отежняване на изложението всички примери в настоящата реценция са поднесени с главни букви и са изписани на руски език без кавички.
2Денчев, С. и др. Графемите на писмото на Homo sapiens`a (Естествена знакова класификация на човечеството) : Плен. докл. / С. Денчев, А. Куманова.// Нови информационни технологии в образователния процес / ІІІ науч. семинар на СВУБИТ, Слънчев бряг, 8-10.05.2008 г. – София, 2009, с. 9-26. – Библиогр.: 19 неном. назв. в 35 ном. бел. – С рис. на авт.
Сomp.:Giulietti, Francesco. Storia delle scritture veloci (dall`antichità ad oggi). – Firenze : C. E. Giunti – G. Barbèra, 1968. – 514 p.
3 Лат.:reticulum – мрежа.
4Всички примери и тук в наст. рец. са поднесени на руски език.
5 Срв.:Петров, П.Етнографски елементи на славяно-балто-германската общност. – София, 1966. – 208 с

 
BVLGARI
 jewellery
  joaillerie
 
 
 
 
 
 

 

 счетчик посещений

 

Челябинска 

Магические рецепты для шикарных волос

Чего хочет Бог устами женщины

Зайка любит ёжика.

 с новостями

Радио
 
Яндекс.Метрика